Начало Други Един български инженер за живота в Тойота и WEC: Най-голямото предизвикателство е...

Един български инженер за живота в Тойота и WEC: Най-голямото предизвикателство е преди старта

„Най-натоварващият момент идва сутринта преди старта, когато правим последните настройки на контролните системи. Като отговорен за тях имам достъп до целия софтуер, управляващ колата и дори малка човешка грешка може да провали състезанието за целия отбор“, разказва Ивайло Петков

1641
0
Ивайло Петков, Тойота WEC
Ивайло Петков; снимка: Петрослав Белчев

Петрослав Белчев, Имола-Льо Ман. Понякога най-интересните истории се появяват напълно неочаквано и без да си ги търсил. През първия ми уикенд като фотограф в световния шампионат за издръжливост (WEC – World Endurance Championship) – тазгодишната надпревара на пистата Имола – получих известие за нов последовател в Инстаграм: Ивайло Петков, който бе посочил в профила си, че работи за Тойота Газу Рейсинг в WEC! Последвах го обратно и почти веднага му писах: „Здрасти! Приятно ми е. На пистата ли си?“

Отговорът не закъсня: „Здрасти! И на мен. Да, тук съм, работя за Тойота.“

Няколко часа по-късно се срещнахме зад падока. Запознахме се, поговорихме за няколко минути и преди да се разделим му пожелах успех за неделното състезание. Попитах го дали според него Тойота има шанс за победата. Усмихна се и ми каза, че се надява да завали. Дъжд така и не дойде, но два дни по-късно автомобил №8 все пак спечели 6-те часа на Имола.

Два месеца по-късно пътищата ни отново се пресякоха – този път на легендарните 24 часа на Льо Ман. Въпреки напрежението около най-голямото състезание за издръжливост в света успяхме да намерим малко повече време за разговор. Седнахме на кафе в гаража на Тойота, говорихме за живота, за фотографията, за моторните спортове и за това как изглежда ежедневието на човек, който носи отговорност за една от най-бързите коли на стартовата решетка. Впоследствие Тойота спечели легендарната денонощна надпревара с кола №7, а №8 завърши на трето място. Когато гледаме едно състезание, виждаме пилотите, битките и финалния резултат. Рядко се замисляме за хората, които стоят зад всичко това. Ивайло Петков е един от тях.

Роден във Варна, израснал в Канада и днес част от Тойота Газу Рейсинг, той е един от малкото българи, които работят на най-високо ниво в световния моторен спорт. Разговаряхме за пътя му дотук, за живота зад кулисите на WEC и за това какво всъщност означава да работиш за победа в 24 часа на Льо Ман.

Здравей, Иво! Благодаря, че прие поканата. Къде те намираме в момента – в завода, на пистата или някъде между двете?

Здравейте, благодаря за поканата! След Льо Ман и кратка почивка съм в завода ни в Кьолн, където се подготвяме за следващото ни състезание в Бразилия.

Разкажи ни малко повече за себе си. Откъде започна интересът ти към автомобилите и моторния спорт и как те отведе чак до Тойота и световния шампионат за издръжливост?

Страстта ми към моторспорта идва от баща ми, който се занимава с подготовка на двигатели и рали автомобили. От малък винаги съм бил по някакъв начин в тези среди. Като любител на моторспорта съм запален рали фен, но като инженер, техническата част на пистовите шампионати ме привлича повече. Ако говорим за любим пилот или отбор – може би Юха Канкунен с Тойота Селика от 1994-та. Любопитна случайност е, че колата е разработена където работя днес.

Родом съм от Варна, но израснах в Канада. Всяко лято се прибирах у дома и така до днес успях да запазя връзката си с близките и с България. Там имах възможността да следвам в добър университет с практическа насоченост, където бях част от студентски състезателен отбор и започнах да трупам опит. След това заминах за Англия, за да специализирам магистратура по мехатроника в Кранфилд. По време на следването работех за отбор в британската Формула 4, което беше първият ми опит в професионалния моторспорт. След дипломирането си кандидатствах за симулационен инженер в Тойота Рейсинг и вече три години съм част от екипа, а от една година заемам позицията инженер контролни системи на кола №8. Отговарям цялостно за управлението на мощността, разпределението на енергия, тракшън контрола и хибридната система. Работя с пилотите и нашия инженерен екип на пистата, а в завода отговарям за сесиите на симулатора и тяхната подготовка.

Преди да станеш част от състезателния екип си се трудил по разработването на симулаторната програма. Какво ти даде този опит и как се стигна до преминаването ти в отбора на пистата?

Опитът ми започна от магистърската ми теза, която беше насочена върху разработването на професионален моторспорт симулатор. Темата ме привлече, защото съчетаваше различни инженерни дисциплини заедно със субективния човешки елемент, около който се оптимизират симулаторите. Често има погрешна представа, че симулаторите са фокусирани основно върху пилотите и тяхната подготовка, но всъщност акцентът е върху данните, които предоставят и математическите модели зад тях. Затова инженерната работа по разработването и корелацията им ми беше толкова интересна и реших да се специализирам в нея.

Това ми даде добра основа, с която започнах работа като симулационен инженер в Тойота Рейсинг. Позицията е страхотна, защото е връзката между отбора на пистата, който използва симулационните инструменти и случващото се в завода техническо развитие. Така научих процеса на подготовка преди състезанията, както и спецификите на работата на пистата. Неслучайно доста от инженерите в отбора ни идват от подобни роли – точно заради тази подготовка, която получават.

В моя случай първоначално подпомагах отбора от завода ни по време на състезания и миналото лято преминах напълно в сегашната си роля.

24 часа на Льо Ман са едно от най-престижните автомобилни състезания в света. Тази година Тойота качи и двата си автомобила на подиума – резултат, който малцина очакваха след квалификацията. Ако оставим класирането настрана, как изглеждаше тази седмица през твоите очи? Кой момент беше най-напрегнат, какво те изненада най-много, с какво се гордееш и кой спомен ще остане с теб дори след години?

Бих казал, че най-предизвикателната част всъщност е подготовката през седмиците и месеците преди самото състезание. Всички възможни сценарии се преглеждат и оптимизират, защото, въпреки че е 24-часово състезание, накрая разликите между колите са в рамките на секунди и всяка минимална грешка може да се окаже решаваща.

Най-натоварващият момент идва сутринта преди старта, когато правим последните настройки на контролните системи. Като отговорен за тях имам достъп до целия софтуер, управляващ колата и дори малка човешка грешка може да провали състезанието за целия отбор. За щастие всичко премина добре и завършихме с чудесен резултат! Най-горд съм от темпото, което показахме и от факта, че спечелихме въпреки много силната конкуренция. Състезанието в Льо Ман е уникално в света на моторните спортове не само заради своята значимост, а и усещането, че влагаш цяла година усилия предимно в една-единствена надпревара. Да го спечелиш накрая е незабравимо.

Кое е нещото, което най-много би изненадало феновете, ако видят как работи един WEC отбор зад кулисите?

Може би най-изненадващото е самата сложност в координирането на множество отдели и стотици хора. В нашия случай в Тойота голяма част от колата се разработва в Кьолн, но работим всекидневно и с колегите ни в Япония, които отговарят за разработката на двигателя. Често си разменяме инженери за обмяна на опит, проучваме нови идеи, а 40-годишният опит на Тойота в моторните спортове е нещо, от което се възползваме и продължаваме да надграждаме.

Базата ни в Кьолн разполага със съоръжения още от времената на Формула 1 и LMP1, които все още са предимство за нас, но и подкрепата от Япония е голяма част от успеха. Пример за това е честото използване на симулатора в Кьолн и на двигателните стендове в Япония, за да валидираме всяка нова промяна или потенциална идея както между състезанията, така и по време на тях. Погледнато отвън, може би се вижда само крайният резултат, но зад кулисите използваме ресурсите на Тойота напълно и нивото на инженерната работа и усилията за координиране на тези ресурси са наистина впечатляващи.

Какви са следващите цели пред теб и къде се виждаш след няколко години в света на моторните спортове?

Следващата ни цел е да спечелим конструкторската титла, а в личен план се старая да натрупам все повече опит и знания. Тойота дава много възможности за развитие и е удоволствие да се работи тук, така че се надявам на още много успехи с отбора ни в следващите години!